Това е не само музикален филм за певицата Йълдъз Ибрахимова, макар че музиката присъства навсякъде – джазирани версии на цигански песни, на български и турски народни песни в блестящата, дълбока, топла, скръбна, но оптимистична интерпретация на концертиращата Йълдъз. Залите се пълнят както в Турция и Франция, така и в България. Йълдъз преживя унижението и болката от грубата асимилация – нейната, на семейството й, на цялата малцинствена общност, към която принадлежи. Тя фокусира в себе си целия драматизъм на Балканите: насилието над малцинствата, недоверието между две съседни страни, трудната съдба на жената, която се бори да реализира своя талант; и накрая – музиката, която прехвърля тъй нужния мост между хората и държавите в името на мира и любовта.