Напусна ни Мариана Евстатиева-Биолчева (23 август 1939 – 23 април 2024).
Тя е сред най-талантливите и отдадени режисьори на българското детско кино.
Изучава кино и телевизионна режисура във Филмовата школа в Лодз, Полша.
Дебютира в документалното кино. Своеобразно изследване как децата възприемат киното е цикълът й от учебни филми „Ние обичаме киното” (1968).
В игралното кино дебютира с „Тигърчето” (1973) по сценарий на Васил Акьов, следва „Мигове в кибритена кутийка” (1979) със Сребърна награда от МКФ-Москва’79 и „Златен Лачено” от МКФ-Авелино, Италия’81 г. Богатата й филмография съдържа още: „Похищение в жълто”(1981, „Сребърен Лачено” от МКФ Авелино’83, Италия и Наградата на публиката на ХІV фестивал в Хихон, Испания’81), „Дяволското оръжие” (1982, „Сребърен Лачено” в Авелино, Италия ’83) по сценарий на Боян Биолчев, „Горе на черешата” (1984), „Търси се съпруг за мама” (1985, Сребърен медал от МКФ Москва’85 и награда от МКФ Алансон’87, Франция), „Амиго Ернесто” (1986), „Племенникът чужденец” (1989) по мотиви от приказката „Младият англичанин” на Вилхелм Хауф. Последният й филм е „Принцът и просякът” (2005).
Ненадминат е нейният принос и в телевизията.
Почетен професор на Нов български университет.
Поклон пред паметта й!